Китна Маловска История

Из архивите на кметство “Големо Малово”

Основните действия в историята вероятно са се случили в периода 1920–1940 г., когато Цар Борис III е бил на престола и селото е преживявало своя социален и културен разцвет

От Чепъня до Мека Црев и от Три Уши до Чавчи камик едино Малово живей с кмет Йованча Станков и писара Гоча Бранков. Изградиха те извора и зарадваха от селото всички хора. Младия дулгерин Перко Шерин заби колеца и опъна конеца и основите, с Дона Донин положиха и градежа продължиха, а от селото кой с каквото може да помогне задружно строежа да тръгне. А свещеника поп Стефан водосвета отслужил и съвети на всекиму давал как да се изповяда, ценосно да преживява и децата си как правилно да възпитава. Селото си имало и фелдшер, Коста Бръмчин се нарича и занаята си той много обичал, и в лют зимен студ, и в летен слънчев пек за всеки ще намери лек, който нямал пари за лекарства той от билки отвари и мехлеми правил, та Теории болестите да изпревари, та хората да бъдат здрави. Георгий Ванков е счетоводител самоук, законите научил наизуст и на практика ги прилагал, и така проблемите на хората решавал, с бирниците и данъчните проблеми, който имал веднага при него отивал, а той с почерка си красив документите проверява и грешките на бирниците и данъчните ги отстранявал. Така на всекиму той помагал, прилагайки своите знания. Бета Лензине, вестоносец и падар, на кмета е помощник и другар, метне ли пушката си през рамо, пазач скрит за нарушителите става и на всеки крадец голяма глоба слагал. Вземе ли барабана на рамо вестоносец славен става, заповедите на кмета пред хората съобщава и за всички събития в държавата що стават той ги известява. Стоян Ванков е майстор-шивач модерен, от бален плат джемпър и потури да направи, майсторлъка си върху тях ще остави и клиента доволен и щастлив ще направи, а кълчищна кошуля той да ти ушие, щастлив ще бъдете вие, много модели той знае. Красиви и удобни, но за шиене сложни, конкурент в шивашкия занаят му е Крума Войнишки, бил е емигрант в Аржентина. Румен Пулин отива при него с нашенски бален плат като го моли някакъв палтешняк да ушие, но Крума му предлага Аржентински балтон да направи, а Румен му отговаря: “Я нечем Аржентински измишльотини, а сакам партешляк да струпаш та зимата да ми грее кокалите”. За жалост Крума не успява да модернизира Маловци и затова отваря бакалница и става търговец. Селото си има и кундурджия Михаил Шерин, обущар на даскалите и железничарите, другар в работилницата те поръки дават и от него вицове, шеги и закачки получават, а хората от село поръчки за опинци правят, но за събития официални с обувки те се издокарват. Има. А сега към нашенското трудолюбие да се обърнем, жив пример ни е Сокол Шудин, в скалата на Чепънят с лост и търнокоп в ръката започва да копае в скалата, та в много трудния терен камъни да вади, нива да направи, челядта си да изхрани и днес, който от Малово към Драгоман отива нека в Чепъня се вгледа, нивата на Сокол в очите се набива, в пословичния труд на селянина за поколения се разкрива, нека всеки разбере, че земята е дар божи и е много ценна и всеотдайна, та народа тя изхранва, всеки селянин примитивно с дървеното рало, със земята се е борил с голите ръце голяма реколта да събере, та радост и щастие на семейството да донесе, да са спокойни и от тежкия труд да са доволни. На мегдана пред извора се събират много хора, за да гледат те борбите на момците (прадедите). Здрави, смели, силни един срещу друг се те изправят, силата и техниката си те да покажат. Дългогодишен победител си оставал Кола Дойкин – стар овчар и на борците е другар, той в борбите различни захватки прилага и за това винаги побеждавал. Бил е физически много здрав. Овчар, живял до 108 години. Постоянен съперник му е бил Нацко Каражин, който винаги втори е бил. Кола на 100 годишния си рожден ден пожелал, с Нацко силите си да премери, който е два пъти по млад от него бил и трудно е някой да повярва, че стария Кола побеждава, но реално е така, доволен и щастлив, че до края на живота си е победител бил. Това са били развлеченията на нашите прадеди. Мало и голямо на мегдана пред извора се събирали и весели хора извивали, талантливите музиканти са от нашето село на Со йонии тромпета е Лоза Донин, с кларинета е Симча Йончин, тромбона е Гера Менкин, на барабана е Гига Йончини на тупана е Тода Шерин. Много народни хора те знаят и на всекиму желанието изпълняват. и започвали закачки между моми и ергени на хорото да се хванат .майсторски и красиво да играят, та зяпачите да замаят, та грижите си да забравят. А ергените спорове имали танца кой да води , затова често се стигало до побой. А момите срамежливи на хорото много са игриви. до избрания момък на хорото се захващат и любовна треска ги обхваща. и така на хора и седенки нашите прадядовци и баби се сближават и здрави семейства създават и родът ни продължават. Всички тези увлечения се превръщат в желани развлечения и се раждат здрави силни поколения. Нашите прадеди са имали и сбъднати мечти, децата си на школо да изпроводят на ум и разум, чето и писмо да изучат и накрая диплома за трудът си да получават. За целта на събор се събират и училищно настоятелство избират, касиер назначават пари да събира, целта си да постигнат училище да издигнат, дори нивите си те продават, та дарения да направят, всеки кой с каквото може да помогне, задружно строежа на училището да тръгне. Изградили велика и красива сграда на четири етажа. Назначили директор, за всичко в училището що става той да отговаря и за пример на всички да става, и учители добри и знаещи назначили, мало и голямо те да ограмотяват, та в живота свободата и правата си да защитават. От три села ученици пеша по пет километра изминават, училището ни да посещават, всеки ученик в час по смятане и писане с креда на специална плочка и пишели, а след проверка от учителя с кърпа написаното бършели, така на смятане и писане се учили, всеки знание и грамотност да получи и неграмотните да учи, а за ученолюбивите те библиотека отварят, та чрез книгите живота и света да опознаят и пред трудностите да устояват. Находчиви и умни са били нашите прадеди, че са създали и възпитали умове, наследници даровити, на труд и разум са ги възпитавали, на другите да помагат, та страдания и мъка да няма. Прадедите са ни били неграмотни, но умни и предприемчиви виждайки, че всеки който прекали с алкохола става за смях пред народа, но да се разкритикува, и да не става порок на народа се събират много хора, те създават и узаконяват първото дружество въздържател, а по-късно регистрирано “Дружество трезвеник” изиграло важна роля и до наши дни, който не вярва да отиде пред общината над вратата и да чете. А вечер в кръчмата на Донините веселие настава и всеки политик става, пийнат ли вино и ракия стават мераклии, спорове и кавги захващат, но сръбнат ли те от алкохола всичко за минута в майтап се превръща и така душата за изминалия тежък ден се отпуща, тука на карти, шах и табла състезание се прави, та всеки от умората си да се разтовари и активна почивка да направи. Кръчмарина Дона от мазето студени напитки налива и на всекиму с шега се присмива. Влезе ли в кръчмата Лоза Дойкин, майстор-гайдаджия и голям майтапчия, страшна тишина настава, а гайдата му заговаря за тъжни и страшни мелодии трапезни, но страшно звучни и полезни за несбъднати мечти и надежди неосъществени. Но Наста Донина, с вкусни мезета в кръчмата, щом влезе весели песни запява, а гайдата веднага и отговаря из вълшебния си звук и приглася, настроението на всички се връща и душата им се отпуща. Лоза Дойкин с вълшебната гайда е канен на много сватби и кръщенета, веселие и настроение създавал, та хората заигравали. И така спомените им оставали. В селото ни има странна случка, невероятна, но факт. Гала Джурин, голям табиетлия и велик ловджия в Драгоманското блато, гюме за лов на птици прави, колегите по лов да изпревари, та гъска или патица на софрата си да сложи, та фамилията си да нагости. Веднъж отивайки на лов в блато, той срещнал странен ловджия, голям мераклия на рамото му виси двуцево чифте, по всичко личи, че е Софийско конте, за първи път Гала такава пушка и облекло вижда и хитричко му завижда, а непознатия го заговаря дали може гюмето му да използва, Гала на драго сърце се съгласява и непознатия приютява , така приятелска дружба се създава и ловджиелъка им преуспява, а контето все се интересувал и разпитвал за живота на село. Дойде ли обяд Гала торбата вади и залупците със сирене и чесън, шарена сол и шише с Маловска шлюковица на софрата слага, та апетита му се отваря, а контето вкусни лакомства, деликатеси и шише с коняк вади и на софрата ги слага, Гала за първи път такава храна вижда и започнал да се облизва, и лакомо започнал да се храни със страх да не се задави, за резил пред контено да стане, и така дружбата им продължава, та започва в приятелство да се превръща. Веднъж контето отива в гюмето, а там весел и пиян Гала заварил, а той му подава шишето и наздравица вдига и радостно се провиква, че баща е станал нощеска. Цял ден изоставили Ловджиелъка яли, пили и се веселили, а Гала весел и щастлив предложил на контето кръстник да стане на детето. Приятелят му веднага обещава и вдигат наздравица за кръстника на детето и дата определят двама, и да няма изненада ръцете си стискат двама и дружбата си узаконяват с питието. Читателю гледай да не паднеш като разбереш, че Софийското конте, приятеля на Гала е самия цар на България –  Борис III. В уговорения ден за кръщенето от към Луковица в село влиза царската каляска с цялата царска свита. Всеки, който за вестта разбира на площада отива, пред общината цяло село се събира и каляската пред кмета спира, а царя народа поздравява и за Галината къща пита, тогава кмета с насмешка се провикнал: “Хора, идете в двора на кирпичения дворец на Гала, златни порти отворете и царя посрещнете”. А Гала като чува топурдия примесена с гюрунтия на прага излиза и от гледката се стъписал, в двора царска каляска влиза с царска свита и тогава той разбира, че довчерашния му другар е самия цар. Гала бързо от кошмара излиза и широко вратата отваря и с усмивка кани царската свита в паянтовия кeрпичен дворец да влезе, та историческото кръщене да започне, а вътре всички онемели щом царицата и царя видели и така в двореца на Гала царска кръщавка настава и царя кръстник на детето става, името му Борис дава. В историята на село Голямо Малово намиращо се след Драгоманското блато остава случката, която ви разказах, за дружбата между Гала и царя на България, която е истина. Уважаеми читатели, всичко това съм написал от разказите на най- възрастните хора от селото, а аз съм ги слушал като юноша- на петнадесет годишен, а написаното направих на 70 годишна възраст с божията помощ. До сега не съм се опитвал да пиша. Свещеника ме предизвика като каза , че селото ни е загубено и няма история. Реших с написаното, че не е прав, селото се е развивало много добре. Уважаеми читателю, ако ти хареса историята за селото. остави я да я четат и твоите потомства, и да знаят, и помнят корените на своите предци, и как е преминал живота им.

С уважение: Кирил Костадинов Китов.

На Маловски Кира Радкин, за по точно синът на Радка Котина