Големо Малово е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Намира се в северозападната част на Софийското поле, в подножието на планината Чепън (1206 м), между гр. Драгоман и с. Раяновци. Отстои на около 8 км североизточно от гр. Драгоман,
на 34 км северозападно от западната околовръстна дъга на гр. София, на 19 км в същата посока от гр. Сливница и на 18 км югоизточно от ГКПП Калотина /на границата с Република Сърбия/. В близост преминава магистрала “Европа”, свързващa Западна Европа и Близкия изток. Към момента населението на селото наброява под 100 души.
Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил. Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън.
Районът около селото пази богата и славна история, свързана със Съединението на България, тъй като в тази област са се водили активни бойни действия през Сръбско-българската война от 1885 г, за което свидетелстват множеството паметници и мемориали в Сливница, Драгоман и околните населени места. Позабравен факт е, че именно в Маловския регион са се провели няколко мощни настъпателни действия на българската армия, ръководена от княз Александър Батенберг, довели до успешното отблъсване на противника. На юг от селото се извисява планинският рид “Три уши”, съставен от височините Три Уши, Мека Црев и Леща. Най-висока точка е връх Чавчи камък (897 м). Този район е известен с боевете между българските и сръбските войски, решили изхода на Сливнишкото сражение през ноември 1885 г.
В началото на 20-век Големо Малово е било първо от 36 села в Драгоманско с население над 1500 души. В селото е кипял активен стопански и социален живот, за което свидетелстват вече запустелите сгради на училището, селския магазин на два етажа, пекарната и кръчмата. Към днешна дата активен продължава да бъде единствено смесеният магазин, разположен в центъра на селото. Въпреки това, благодарение на основно ремонтираното шосе и връзката с новостроящата се магистрала “Европа”, Големо Малово привлича все повече млади хора и ново активно население.
Гордостта на Големо Малово е овековечена върху мраморна плоча до входа на кметството: “През 1905 г. тук бе създадена първата ученическа въздържателна дружинка“. Задачите, които детското въздържателно движение си е поставяло по онова време са били чрез здравно-хуманна, културно-просветна и самовъзпитателна дейност да дава своя принос в предпазването на децата и юношите от алкохолизма, тютюнопушенето, хазарта и други пороци. Неговата цел е била насочена, чрез въздържанието, да се подпомага култивирането характера на подрастващите, да се запазят умствените им способности и да бъдат подтикнати към творчество. Именно същата сграда в центъра на селото приютява и местното читалище “Просвета”, което е създадено през 1919 г. и съвсем наскоро отпразнува своя 100-годишен юбилей. И до ден днешен то продължава своята дейност, като е домакин на различни културни събития, включително ежегодно провежданият празник на селото.
В центъра на Големо Малово се намира и паметникът за загиналите антифашисти от Големо Малово, който е поставен през 60-те години на миналия век. Подобни паметници са разположени из цялата страна и съхраняват историята на класовата борба в България, в периода около и след Втората световна война.
В близост до паметника се извисява и изградената преди повече от 20 години черква “Всях светих”. Тя е построена с усилията и труда на местното население и към момента е една от малкото активни черкви в околията. Храмовият празник на църквата е “Неделя на всички светии” или първата неделя след Петдесетница (около Великден). Църквата е част от Софийската епархия и се обслужва от протойерей Драгомир Узунов.
Земеделието и животновъдството играят важна роля за икономиката и културата на с. Големо Малово, като в района се намират насаждения от пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Селото приютява и едни от най-големите стопанства в района, които са дом на стотици крави, овце и кози, чието мляко използва за производство на сирена и други млечни продукти, а отглеждането им осигурява поминък на множество работници.
През 2019-та година Републикански път III-8103 от с. Бучин проход (при разклона за Ломско шосе) до гр. Драгоман, преминаващ през с. Големо Малово, бе основно ремонтиран с чисто ново асфалтово покритие, което осигурява бърза връзка с магистрала “Европа” и гр. София. Ремонтът значително подобри транспортната достъпност за местните жители и посетители на региона, улеснявайки придвижването към столицата и международните транспортни връзки. След обновяването пътят е в отлично състояние, което намали времето за пътуване и допринесе за по-голяма безопасност на движението. Всеки посетител и жител на селото може да разчита на прекрасна инфраструктура и бърза връзка с гр. София.