Забележителности

Със своите природни дадености, красив пейзаж и почти недокосната природа, районът се превърща в привлекателно място за планински туризъм. Високите скални откоси, наред с карстовите форми и образувания привличат вниманието на алпинисти, делтапланеристи и пещерняци, а неизследваните терени – на археолози и ботаници.

„Драгоманско блато“ е единственото блато в България с карстов произход, което му придава особено природозащитно значение (11 Рамсарски обект в България). Заедно с влажните ливади от град Драгоман до с. Църклевци, то е обявено за Орнитологично важно място. Повечето видове в и около блатото и Чепън планина са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Драгоманското блато и планината „Чепън“ са определени за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие (програма CORINE Biotopies). Асоциация за дива природа „Балкани“ организира летни лагери за доброволчество в района на Драгоманското блато и Чепън планина. Центърът за опазване на влажните зони, разположен близо до блатото, е домакин на периодично организирани образователни и информационни срещи, посветени на значението на запазването на местната флора и фауна, което води до спасяването на световната такава.

Преди хилядолетия траките населявали региона, като част от тяхното културно наследство достигнало до нас днес е Тракийското светилище на Сабазий-Дионис в Чепън планина. От най-високия връх – Петров кръст, могат да се видят останките от античното светилище от II в. пр.н.е. Неговата северна стена и части от източната са били издълбани в скалата. Тук е открит надпис на римския легионер Аврелий Местрианос, според който мястото е посветено на бог Сабазий. През Възраждането на мястото на светилището бил издигнат параклис, който по-късно е разрушен.

Средновековен манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“ в Чепън планина, данни за чието съществуване се съхраняват във Ватикана и до днес, започва своето съществуване през ранното Средновековие, когато свещеното място е наследено от идващите християни, които построяват тук Петропавловския манастир. По време на падането на търновското царство под османско владичество, манастирът е разрушен, а оцелялото християнско население поставя на това място каменен кръст, който е запазен и до днес. Християните построяват църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“ през XIX в. върху останки от античния храм. Църквата обаче е разрушена и до днес от нея са останали само руйни. През 2017 г. е инициирано построяването на нов параклис “Св Св Петър и Павел”, който е завършен и осветен през 2019 г.

Петровски кръст е първенецът на планината Чепън със своите 1206 метра надморска височина. Оброчният кръст на Свети Петър (Петровски кръст) се намира на северното било на върха. Кръстът е равнораменен с трапецовидни рамене, като врязана линия подчертава силуета му. В центъра на лицето му се наблюдава вписан изпъкнал кръст в двоен кръг, от който към горното и долното рамо са врязани полусфери. Върху четирите рамене се наблюдават надписи, а в двойния кръг също има надпис гласящ: СТИ…МЕ/ПЕТЪР. Според легендата, през 1842 г. турски разбойници отвлекли чорбаджията Петър от Драгоман. Целта на отвличането била да се иска откуп и те го довели на върха да го сплашат. Като видели отдолу да се задава редовна войска обаче, го убили и побегнали, но не могли да се спасят. Тъй като този Петър бил твърде почитан от съселяните си, кръстили върха на него и издигнали кръст. На северния склон на върха се намира и затрупано аязмо. 

Интерес за туризъм представляват архитектурните и исторически забележителности в района на околните села, като Разбоищки манастир, Чепърлянски манастир, Мало Маловски манастир и др.

Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер на Чепън, едно от най-подходящите места за този вид спорт.

Екопътека „Чепън планина“ е сравнително кратък и лесен маршрут, който маркира основната пътека за изкачване до връх Петровски кръст. Началната точка на пътеката се намира в края на града, в посока село Летница. Малко преди табелата за изход от Драгоман има отбивка вдясно, където може да паркирате автомобила си, ако пътувате с кола. От мястото за паркиране трябва да поемете по лявото разклонение на черния път. След кратко вървене, около минута-две, ще достигнете до официалния старт на екопътеката. Там ще откриете информационна табела с данни за планината, както и за характерната флора и фауна в района. Оттук маршрутът продължава с постепенно изкачване по черния път, който се извива нагоре. На няколко места има разклонения, но няма значение кое ще изберете, тъй като пътищата се събират отново. Липсва маркировка, но такава и не е необходима. Изкачването е сравнително леко и плавно, което прави екопътеката идеална за спокойна разходка и подходяща дори за деца. Имайте предвид, че маршрутът е изцяло открит, което означава, че през лятото може да бъде доста горещо. Важно е да носите вода със себе си, тъй като по пътя няма чешми.

До вр. Петровски кръст води и немаркирана пътека от с. Големо Малово, която започва малко над центъра на селото и се движи в подножието на Чепън Планина. Този маршрут също е изключително живописен, но по-дълъг, със средно време за преминаване в посока около час и половина. От тази пътека обаче има възможност за отклонение към Големи връх (1179 м), друг връх с 360 градусова, панорамна гледка към Големо Малово, София, Драгоман, Годеч и вр. Ком. За да се качите до него ще трябва да преодолеете средно техничен пресечен терен с известна денивелация, като се стремите да достигнете до най-високата точка на планината точно над вас.

На изток от с. Големо Малово се намира местността “Лепоглед” – възвишение с най-висока точка 815 м над морското равнище, от което се разкрива панорамна гледка както към Големо Малово, така и към съседното с. Раяновци. До местността води черен коларски път, който тръгва от центъра на селото.

Местна забележителност представлява и футболният стадион на с. Големо Малово – игрище с размери, подходящи за аматьорски футболни срещи. До стадиона има сграда, помещавала аминистративни стаи и съблекални. Към момента сградата е оставена на произвола на съдбата.